От ва́рдене те, севди́це,
чърни си очи изва́рдих,
бели си но́ги достое́х,
дано та нейде о́вардя.
- Мъри моминке, моминке,
мене ни можиш ува́рди.
Я бех далече отишъ́л –
си́но бех мо́ре забро́дил,
ко́лчем на сухо и́злеза,
лу тебе, севдо, споми́нам,
как са сме с тебе га́лили,
га́лили и драго́вали,
пък са с тебе, съвдо, не взе́хме.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД