В пъ́тян върви лудо младо,
лудо младо, челеби́йче,
конче я́ха, абаджия,
та ни върви право в пъ́тян,
ам ми иде нах меза́рън.
Га отиде нах меза́рън,
със меза́рън дума, дума:
- Зе́мю, зе́мю, чърна, тьъ́мна,
щу изи́даш, щу изпи́ваш,
та изеде мойно либе,
мойно либе, твърде мило,
твърде мило, твърде драго.
Тьъ́жка сна́га в зе́мя легна,
в зе́мя ле́гна, разси́па са,
бело лице му́хла фа́ти,
чърни очи зми́е пи́ят,
дльъ́га ко́са пилци носят,
пилци носят, гнезда вият,
гнезда вият, пилци въдят…

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД