Гюлсю́мю, моя дъщерю,
се́ лежиш девет години,
девет години и девет месеца.
Ни́ са, Гюлсю́мю, напра́вяш,
ни са, дъщерю разпра́вяш,
щу си́, Гюлсю́мю, пра́вила,
та со́лкув зама́нь излеже́?
- Знаиш ли, майчу, помниш ли,
кога́ ма на дюке́нь прово́ди,
от дюкень вино да купя,
вино и бела ракия.
Пък я́ си сръ́щнах овчерче,
та ми ви́нуну изту́ра,
ви́нуну и ракияна,
пък я́ са чу́дом почу́дих,
щу ли́ овче́ру да сторя.
И си лу пре́йнах у́пурън,
та му запалих ага́льън,
ага́льън с я́гънцана.
Кога́ я́гънца блееха,
кървава ро́са росе́ше,
град и ка́мене лете́ха.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД