Стана Гюлсюме…

Стана Гюлсю́ме, оти́де,
у ниве́стана отгоре.
- Нивесто млада, ба́тькова,
всеку ву́тро рано ста́нваш,
съ́ва ву́тирна ни стана.
О́ти ли, млада ниве́сто?
Дали́ си я́ца болничка
или та главъ́на боли?
- Лелинко моя, голема,
да вдигниш девер Али́е,
луйсе́ в Алехча́ да иде,
луйсе́ ана́йка да дойде.
А́йша е я́ца болничка,
с ду́ша я ни ще́ завта́са.
Али́я възседна кончену,
та си в Алехча́ оти́де.
Майка му отвън излезе,
бърже си влезе нах вътре.
О́ти ли иде Али́я,
о́ти ли ва́ри кончену!
Де́ли е А́йша болничка
или е А́йша родила?
- А́найко, стара майчинку,
бърже наде́вай чи́змине,
чи́змине и фере́джену.
Айша е я́ца болничка,
с ду́ша я ни щеш завта́са…
Стана ана́йка, та тъ́рна,
приз чи́зме и приз фе́редже.
Вървели, как са вървели,
ана́йка пита Али́ю:
- Извърве́хме ли, Ъ́ли, извърве́хме ли,
Алехче́нскине уку́ше,
или сме насу́ на сраде́?
Кога́ си ми са дошли́ли
на Че́мпована бърчи́на,
та си ана́йка ува́рди,
айта́м, в Малкоре́цкана джамия,
А́йши й къща граде́ха,
приз врата къща и приз пе́нджуре.

 


Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД