Калино, моя дъщерю,
майчина ки́мна, кахъ́рна!
Отка́к та майка заглави́,
Та, майци, суха изсъ́хна
и жъ́льтичка ми пожъльте́.
О́ти ли, моя дъ́щерю?
- Питаш ли, майчу, о́ти ли!
О́ть ма си да́ла, майчице,
на пусто, майчу, не́галену.
- Дьъ́ да го въ́рним, дъщерю!
- И да го въ́рним, и да не́,
в ниделя ми е сватбана,
в ниделя, рано ву́тирна,
кога́ че́нове зацъ́нкат
и майка желно заплаче.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД