Мехме́д са сби́ра, тъ́рнува
на Узунджо́вскиян панаир
и си А́йшинки викаше:
- Щу да ти купя от там, А́йшинку,
купя от там до́неса?
- Чим ти си знаиш, Мехме́тю,
А́йшинка твоя щу но́си,
щу но́си, щу я́ приле́га -
от арну́с джемфе́с шалва́ре,
Фа́тми червена кутлуя́,
Мехме́тю фесче с пискю́льче.
Вървели, как са вървели,
кога́ си ми са отишли́
на У́стра о́стри ка́мене,
на У́стра, на ври́совене,
слезаха апте́с да земат,
за ивле́н да са изкла́нят.
Ага́ да си пак възсе́днат,
чифт са куршу́ме пу́кнаха,
вър Мехме́тя Хъ́мчовек.
Му́лено хрипти в по́тунън,
ове́нън блее в чеи́рън,
пък Мехмед лежи на дво́рън.
А́йша въз о́дер, низ о́дер,
бели си ръ́ки плюще́ше,
мо́рна си ко́са мъ́кнеше.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД