Гюлсю́мю Хаджимоло́ва,
ти чула ли си не ли́ си,
щу ти хо́ди по лю́де,
въз Малка ре́ка широка?
- Чула съм, майчу, чула съм,
Фьъ́тя ми ходи със бе́ян,
пък си ни ходи с Биля́на.
Вчера са бе́ян хвалеше
в кавьъ́на, във одая́на,
Хаса́ну Пехлива́нскему:
- Да знаиш, Хъ́сан, да знаиш,
какво съм пиле зага́лил!
Жи́ву му мъ́жу же́нана,
дръ́бнемнем деца майкана,
армага́н й съм отпи́сал,
сигурно ягне чеверме́,
планинско пре́сно сирене.
Пък си му Хасан думаше:
- Мъ́льчи ти, бею, не думай!
Тва са дума ни дума –
от алла́ха е грехота́на,
от инса́нян е срамота́на.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД