Пуста ма дре́мка натисна
на зале́нана чеи́рка,
на червенана ябълка.
Ни можи́х, съ́вдо, да дойда,
да дойда, да та о́бидам.
- Ти да бе́ мислил да дойдиш
ни ще́ше гльъ́да дремкана.
Дре́мка са льъ́сно обу́да
със гирги́ль во́да студена
и када́х бела ракия.
- Поле́гнах я, та позаспа́х
и ви́дех тебе на съ́ньън,
чи бе до мене дошлъ́ла,
на ракъ́на ми си леже́ла
и на ску́тън ми си седе́ла.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД