Загла́вей си ма, майчице,
о́женей ма, дорде́ съм малък
и глупав, дорде́ са нищо ни се́там.
Чи кога́ тъ́рнам по се́лу
по две ще ти ги дови́дам,
по руса и по чернока,
по тьъ́нка и по дебела.
Пък му майка му викаше:
- По́ходей, сине ле, по́ходей!
Ле́фтер е вакъ́ть най-хубав,
той са по аднъ́ж поми́на,
по два пъ́те не би́ва.
- Хубав е, мале, и не е!
Оже́нен е, мале, най-хубаво.
Мене си со́сва, майчице,
со́сва и арти́сова.
В четвъртък вечер, на́двечер,
замъ́ркнах с младо мо́мече,
осъмнах с млада нивеста.
Та че са моми́нка оги́зди
с юна́цкуну гизди́ло,
та ма нивеста прово́ди,
извън си́тнана дюшемя́,
на широ́кону паза́ре,
да сби́рам ситен армага́н.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД