Ам знаеш ли, майчице,
когá приз Мери́ч върве́хме,
приз Мери́ч, приз кипри́яна,
каква на мо́ма ва́рдеше
от елу́цкине пе́нджуре.
В ли́це бе бела кардия́,
в о́чи бе чърни чуре́ше,
мо́рна си ко́са ре́шеше,
бело си ли́це ми́еше,
с косъ́на се́нкя правеше
и викаше ми, майчице:
- Ма́хни са, ма́хни, юначе,
приз наши равни дворове,
да съм ти дала ки́чица,
ки́чица бейтура́нина
и друга – карамфилова.
Е́льчиш киткана мири́сна –
мене да ма споми́наш,
каква бех мо́ма хубава.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД