Караш ма, майчу, мъмриш ма!
Я ти ща скоро забе́гна,
много щиш ва́рди и пита,
де видиш пътник чи върви:
„Пътниче, още друмниче,
дьъ́ли ми не́йде ни ви́де
мо́енок си́на голе́мек?
Ви́дех го, стара бабичко,
във Тулча, във касабъ́на,
в ново дюке́нче седеше,
до не́га и друг име́ше,
ме́саше То́му Чо́йнювек.
Тому си Гьорге думаше:
- Гьоргю ле, близък комши́е,
защо си нах ту́ва допа́днал,
Тулча е я́це далеко!
Де́ли си и́мане докарал,
или щиш от ту́ва да ди́гаш?
- Ни́ съм има́не докарал,
ни́ ще от ту́ва да дигам,
майци си ина́ть ще правя,
буба́йкуви пари да харча,
га ми ни дават да зема
на киси́м Въ́ша Ки́рчовска.”
Пък си майка му викаше:
- Земи я, сине, земи я,
ам та лу Въ́ша ни ра́чи
и Ки́рю ти я ни дава,
чи си сархо́шин ко́пеле.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД