Тъ́рна мо́мече на во́да,
въз ниве́стини дво́рове.
- Хайде ниве́сто на во́да!
- Я́ ни ща́, ле́льче, я́ ни ща́,
лу айсе́ си и́да от во́да,
бени́шън ни съм сва́ляла,
ва́дникън ни съм кла́вала,
жъ́льтине чи́зме паза́рски.
Пък си са върна мо́мече
въз ниве́стини дво́рове.
- Пи́йни, ниве́сту, води́ца,
от мойне бели ха́ркуми,
с гано́санкуну гевге́рче,
с кано́санкине ръчи́нки.
- Пи́йна ща, ле́льче, пи́йна ще,
съ́рце ни ща ти развали́.
Лу ка́кну пи́йна – и о́хна.
- О́х си, Мехме́де, умре́х ти,
на три́нке де́не ниве́ста.
Мехме́д си отвън излезе,
на пи́санана капи́я:
- Комши́е, мои душма́не,
ку́три ми го сва́ сто́рихте,
вър мла́дичкаса ниве́ста?
Моми́нка отвън излезе.
- Я́ ти го сторих, Мехме́де,
зам да ни га́лиш и ма́миш,
ам га га́лиш – да зи́маш.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД