Вчера си сръщнах севдъна

Вчера си сръ́щнах севдъ́на,
в те́снана, дльъ́чка сока́чка,
помъ́чи да ма заки́чи
за уймолу́ну па́зушки,
та си са милно замолих:
- Ду́йни ми, ду́йни, бел ве́тер,
та дуйни Айши́ дюлбе́рън,
да й си ви́дя ли́цену,
ли́цену бело ли й е,
очи́не чъ́рни ли й са.
- Не ли си ви́дьвал, юначе,
на у́вес чъ́рни чуре́ше,
на пояс тефте́р кини́ги?
Мо́йне са очи по-чърни,
мойно е лице по-бело.

 


Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД