Две мо́ми в махалъ́на
и двене ги пога́лювам,
пога́лювам, после́дювам.
За аднъ́на – тьъ́й и тьъ́й,
за другана – ду́ша давам,
ду́ша давам, курба́н колям,
да я сръ́шна - и два давам.
Де ми Господь попомо́гнал
да я сръ́щна в сока́цену,
със двене стомни в ръки́не.
Ре́ках стомни да й и́зля –
близко беше до чешмьъ́на,
въ́рна са ще́, нале́ си ще́.
Ре́ках стомни да й стро́ша –
близко беше до дюкеньъ́н,
върна́ са ще́, ку́пи си ще́.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД