Мила ми е, дра́чка ми е,
Си́вковскана чъ́ста го́ра,
оть са рано разли́снува,
рано, рано – по Гергьовден
и по-рано от Вели́ден.
Мили ми са, драчки ми са,
Си́вковскине малки мо́ми,
га си седнат под бори́чка,
га си бе́лят бело пла́тно,
га си шият бели блузи
и си мият бело ли́це.
А пък мойна Ангелинка
ни́то бе́ли, нито шие.
Седнала е на бел камень,
да ми гльъ́да мрена риба
как си плува в бистра во́да –
ту́ нагоре, ту́ надолу.
Мило ми е, мамо, драчко ми е.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД