Ръфи́нка болна ле́гнала
на висо́кана пла́нина.
Никой до нея не́маше,
от една стара майчица,
в че́шка й во́да даваше
и си Ръфинки́ думаше:
- Ръфи́нке, моя дъ́щерю,
мила ли ти е дюньъ́на?
- Майчинко, стара майчинко,
мен ми дюньъ́на не е мила,
ам ми е мила ру́бана,
ру́бана, айсе́ ши́ена,
ши́ена, не́наде́вана.
И́ди ми, майчу по́рукай,
Фа́тма ми́жува да дойде,
ру́бана да ми поме́ри,
да ви́м приле́га ли я ще́
мо́ено скъпо гизди́ло.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД