Прощавай, ро́до голема
и ти, рожде́лна майчице,
дет си ма много носила –
девет месеца на съ́рце
и три години на ръ́ки,
два́йси години ваднъ́ж.
Пък айсе́, майчу, ще въ́рвя,
дру́гаде, в друга маха́ла,
в чуждана къща не́знайна,
в ненае́мени комши́е.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД