Ми́то са болен поболи́л
във да́хън, във Дери́дере,
срещу се́лону в лива́де,
под адна́ ви́шня чере́шка.
Ка́йно си Мито плачеше
чере́шким ли́сте падаха.
Събра́ли са са, набра́ли,
дери́дерскине девойки
и тъжно Мито питаха:
- Мито ле, добро́ юначе,
ка́йно си лежиш, умираш,
що́ ти е, Мито, най-жално,
най-жално, Мито, най-ба́лно?
- Най-жално ми е, най-бално,
кайно си иде Вели́ден,
Вели́ден, до́бър Гергьовден –
кой ще ви води хо́роно,
кой ще ви свири свиркана,
със свиркана и ка́менено.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД