Го́ро, го́ро, лиля́нова,
лиля́нова, ли́лякова!
Ра́зкърши са, ра́змахни са,
път ми сто́ри дa за́мина,
въз лива́де, въз чаи́ре.
Още юнак думa, думa,
че я ви́дe та́мо, и́дe,
възсу́кана, възпре́тната,
въз лива́де, въз чаи́ре,
с чи́пи жъ́лти папу́чкове,
с тору́чени терли́чкове.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД