Драга́но бела, чернока,
дьъ́ да та даде майка ти,
в се́лоно, на баш терзи́яна…
- У́х си, майчице, ни щъ́ го.
Терзи́я рано ста́нува,
та ще и мене да ди́га,
изга́снал о́гънь да ва́ля,
горчива кавьъ́ да ва́ря,
сгьъ́льпени ко́нце да мо́там…
- Драгано бела, чернока,
дьъ́ да си та даде́ме
в се́лоно, на баш дюлге́ринън…
- У́х си, майчице, ни щъ́ го.
Твъ́рде са ка́чи висо́ко,
ку́тро ще му бере́ кахъ́рън?
- Драгано бела, чернока,
дьъ́ пък не́ да та дадеме
в селоно, на баш калайджи́яна…
- У́х си, майчице, ни щъ́ го.
Калайджи́я, мамо, като ко́те,
от сахъ́н, мамо, в сахъ́н.
- Дьъ́ пък не да та дадеме,
в селоно, на баш бака́линън.
- Ни щъ́ го, майчице, ни щъ́ го!
Бака́линън е като мишка –
от чува́л, мамо, в чува́лън.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД