Костади́нице, ниве́сто,
ста́ни са чъ́рна по́черни,
чъ́рнана кърпа за́були,
по́свали жълти алтъ́не!
Костадина са удри́ли,
удри́ли и прима́зали,
на върхъ́н, на Ива́ново –
до три са пушки пукнали,
Костадина са удри́ли,
от лева стра́на, в сърце́но.
Костадин о́хна, ото́хна:
- Хайдуте, братя да ми сте,
ку ма за пари ма́жите,
парине ми са на конян –
пълни и равни диса́ги,
кемеръ́н ми е приз къ́рстан,
пълен с жълти алтъ́не.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД