Костади́нице, ни́весто,
ти чула ли си, не ли си,
какво е ба́лно ста́нало
на върхъ́н, на Ива́ново,
до два́на ври́са студени,
до двана пътя-разпъ́тя,
под двана бу́ка зале́ни.
Костадина са удри́ли,
удри́ли и прима́зали!
Костадин е седнал да яде,
пуснал е кончено да пасе.
От де хайдуте до́йдаха,
та Костадина фа́тиха!
Костадин им са молеше:
- Хайдуте, братя да ми сте,
ку ма за пари ма́жите,
парине ми са на ко́нян
- пълни и равни диса́ги.
Ку ма за дюкме́ ма́жите –
дюкме́не ми са в кеме́рън.
- Костадине и будалъ́та!
Нито ти пари и́щиме,
ни та за дюкме́ ма́жиме,
ам та ма́жим, Костадине,
за твойта бела Мария,
за твойта се́стра ле́фтера.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД