Исе́не ле, юлда́шене,
врить юлда́шене тъ́рнуват,
ви́кат и тебе да и́диш,
черве́ниян байре́к да носиш,
же́лен хаске́р да водиш.
- И́дите, мои юлда́ше
и агъ́нумнум ка́жите –
Исен е я́це бо́лничък,
ае́н ни може да върви,
конче ни може да я́ха,
байре́к ни може да носи,
хаске́р ни може да води.
Въ́рвите, мои юлда́ше,
кога́ във на́шоно сти́гните,
врить тюфе́цине пу́сните
и мо́ен сюле́х пу́сните,
за́м да са майка ни се́ти,
чи е Исен оста́нал,
във Би́толскана астаня́.
Селя́м им ка́жите от мене,
да ми са майка наде́е,
га фта́сат чъ́рни чуре́ше.
Ако и тога́в ни дойда –
да ми са майка наде́ва,
га фта́сат летни ябълки.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД