Же́лна щат курла́ да сби́рат,
на о́тбор ще ги отби́рат,
де́но са тьъ́нки високи,
дено са бели черноки.
Ней са напопъ́рв ру́кнали,
ту́рчинън Хаса́н Го́гаджов.
Хасан си ма́йци му викаше:
- Ди́гни ма ра́нко, ма́йчинко,
чи съм са пи́сал байрактар,
та ще байре́кън да нося.
Ста́на ми Хасан, та позбра́,
негови близки комши́е,
с бра́тън му киси́м Исе́на.
Та че ги Хасан заведе
нах широ́кону дебо́е.
Пък му маму́рън викаше:
- Хасане, ва́кло ко́пеле,
ундурди́сайте ноги́те
и си́тен талима́н у́дрите,
да ва агъ́на бенди́са.
Кога́ са агъ́на зададе:
- Ма́шаллах, червен байре́ко,
какво́ та носи ко́пеле!
Та че ги Хасан заведе,
въз И́грен, лъ́ка широка
и си ни още викаше:
- Ле́фтери песни да пеят,
пък же́нени же́лно да плачат,
оти оставят ниве́сти.
Пък ги Кюрсия́ ва́рдеше
от висо́коно о́дере
и си им още викаше:
- Байре́ко, зелен и червен,
мойто е либе със тебе,
та ку си ми го доведеш,
да́ром ще да та на́даря,
ри́зана бурунджу́кова,
със въ́сенине ръка́ве.
Пък ку го в беля́ оставиш,
люто ще да та покълна,
крилца́та да ти ока́пят.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД