Су́льо ле, Су́льо Рахманьо́в,
си́чкаде та бех прова́дал,
си́чкаде ма бе́ уйди́сал.
Се́ викам да та про́водя
във Малта, село голе́мо
и Малта да ми призе́миш,
и Малта наша да стане,
и Малта наша държава.
- Ца́рю льо, султан Мура́то,
зна́иш ли Малта къде е?
Малта е в сраде́ дени́зън,
в Малта са луйте́й ни хо́ди,
в Малта са пушка ни пу́ка,
в Малта са конче ни я́ха,
в Малта са калъ́ч ни ма́ха.
Су́льо дулбу́нтен погле́дна –
ма́лтенци хо́ро играят,
ма́лтенци хо́ро възви́ват,
баш кра́лскана ги водеше,
до нея баш михтю́цкана:
- Буба́йчо, алтъ́н парма́чо,
що́ ми са бе́ло беле́е,
беле́е и червене́е,
на су́м, на сраде́ дени́зън?
- И́грай ми, ри́пкай, дъ́щерю,
нва ми е Су́льо Рахманьо́в,
със трине празни геми́и.
Дено го дума думаха,
Сульо накра́ян излезе
със трине пълни гемии.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД