Исе́не ле, юлда́шине!
Юлда́шене ти тъ́рнуват
и тебе ру́кат да идиш,
чърве́нят байре́к да носиш,
же́лен хаске́р да водиш.
- И́дите, и́дите, а́ркадаш!
Исе́н е я́ца бо́лничък,
ае́н ни може да върви,
конче ни може да я́ха.
Кога́ ми и́дите, а́ркадаш,
в Карагьо́зовине сокаци,
врить ми пушки пукните,
и мо́ен тюфе́к пу́кните,
зам да са майка ни се́ти,
че й е Исен останал
в Сюркеджи́к, в касабъ́на.
Та́мба ще китьки да никнат,
белиян и чървен трендафил,
ситен Стамбо́лски босилек.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД