Петърчо, младо войниче,
де́ ми са сби́раш, тъ́рнуваш,
ам мене ко́му оставяш,
чъ́рнисе о́чи да плачат,
бе́лосо лице да чернее.
Хич ни е льъ́сну, юначе,
и я със тебе да дойда –
ага́ са, любе, умориш,
пушкана да ти по́нося,
се́нчица да ти на́правя
със мойно ше́лно минди́льче.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД