Гори́це, тьъ́мна, зелена,
щу́ си по дъно съ́хнала,
щу́ си по въ́рше ве́хнала?
Ти ба́рем бално ни тьъ́глиш,
ти барем севда ни знаиш!
- А бре, юначе, гиди́ю,
как да ни съхна, ни вехна,
вчера приз мене ми́наха
до три синджира еси́ре.
Първиян бе млади юнаци,
вториян бе мо́ми ле́фтери.
Къ́кну вървеха – плачеха,
съ́лзи ги ро́са росе́ше
и си ма же́лно молеха:
„Сли́сни са, горо, спу́ши са,
да си на, горо, задме́риш,
от се́ва турски джела́те.”
Пък си им го́ра отвърна:
- Ни мо́жех да ва у́крия,
люти ма клетви сти́гнаха,
за тва айсъ́йка изсъ́хнах,
за тва айсъ́йка уве́хнах.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД