Триста са пушки пýкнали,
триста юнака паднаха,
триста са майки плáкнали,
Стоянова майчица
най-плаче и нари́ца:
- Стани ми, сине Стояне,
лю́бе ти ходи в сарáян,
де́те ти плаче в лю́лькана,
стадо ти блее на дво́рън!
- Слушам та, мáйчу, слушам та,
ала ни мога да стана.
Снáга ми мъ́хра фáтила,
óчи ми змийка изпила,
с кóса ми гне́здо уви́ла.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД