Стáни ми, майчу, и́зкопай,
в грóбену грóбчек длибóчек.
Та че ма, майчу, защýпай
с йъдри, големи кáмене.
Мене е турчин загáлил,
пък ни е́ турчин нáшенски,
ами е турчин черкезин,
черкезин, майчу, манáфин,
ни мóжим с тебе избе́га.
- Дъ́щерю моя, мáйчина,
прáве ни можим избе́га,
ам да ти, мáйци, óшия,
чърно, широко фе́редже.
И да та, майци, при́крия,
с бела кърпа до óчи,
та да та турчин ни ви́ди,
ни види, нито познае,
дали́ си мóма ле́фтера,
или си стара бáбица.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД