Вчýва ми са, мáйчу,
                    кавал чи свирят.
Кавал чи свирят, мáйчу,
                    мо́ми чи пе́ят.
Не било кавал, майчу,
                    най ми е би́ло
роби и робини, майчу,
                    пóпова снáха.
Турчин я бъхте́, майчу,
                    по бе́лине ръки:
- Фъ́рни си, фъ́рни, булко,
                    мýчкуну де́те!
- Как да го фъ́рня, турчине,
                    когá ми е мило,
мило и драго, турчине,
                    от сърце́но ми е.
Дай да ида, турчине,
                    в гóра зелена,
та да му сторя, турчине,
                    летна лю́льчица.
Дваж да го люшна, турчине,
                    триш да му пе́йна:
„Нани ми, нани, сине Иване,
ветер гá духне, да та люлее,
рóса га́ рóсне, да та окъпе.
Ли́сте га капе, да та покрие,
слáна га падне, сине,
                    да та нахрани.
Да ми порасте́ш, сине,
                    сине Иване,
майка си да откупиш, сине,
                    от турска робия!”

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД