Изле́л е Дельо, хайдутин,
хайдутин, я́нкесаджи́я,
с Домбóвци и Караджóвци.
Заръча Дельо, поръча,
дери́дерскимнем ая́не,
ая́не, кабадаи́е:
- Три лели имам в се́лону,
думате да ги потурчите.
Да ми ги не потурчите,
да ми ги не почъ́рните.
Чи кога́ слезам в се́лону,
млого щат майки проплáка,
по-млóгу млади ниве́сти,
в корем ще де́те пропла́ка.
Че стáна Дельо, та я́хна,
своено конче хра́нено,
нах Дери́дере отиде,
у Дима, баш терзи́яна.
Дельо на Дима думаше:
- Димо ле, баш терзии́не,
ший и крой, бре Димо
и на мене да скрои́ш,
да скроиш, ситно уши́иш,
съ́рмен ментáнь кадифен.
Димо на Деля думаше:
- Дельо ле, дели́башию,
ни́ мо́га чóха да крóя,
ни́ мо́га ситно да шия
съ́рмен мента́н, кадифен.
Пък си му Дельо викаше:
- Остра ще сабя да крои́,
тьъ́нка ще пушка да шие…
Та че ми стана Дельо, та тъ́рна,
въз Голю́ма река, нагоре
и си ми Дельо отиде
нах Гюлсю́мини двóрове.
Гюлсю́ме на Деля думаше:
- Вáрди са, Дельо, чýвай са,
леят ти куршум сребърен,
та да та с не́га удри́ят.
Дельо Гюлсю́ми думаше:
- Кутрó са, Гюлсю́мю, наи́ма,
вър Деля пушка да пукне,
вър Деля сабя да върти,
та да ма, мъри, умрали́!
Тамъ́н й Дельо думаше,
пушка отсръ́щу пропýка,
пушка с куршум сребърен,
Де́люву съ́рце прониза.
Гюлсю́ме Де́ля попита:
- Имаш ли бáлно за нещо?
Пък си й Дельо викаше:
- Вра́ня са коня ная́хах,
рýба са чóха нано́сих,
за аднó си имам бáлничко:
горъ́на са я сли́снала,
овче́рене са засвирили
и стада́на са пýснали.
Пък не́ма Деля да има,
гергьовско ягне да пече,
червено вино да пие́,
с же́лен кавал да свири.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД