Дельо е книга провóдил,
от Ске́ча, от касабъ́на:
„Три лели имам в се́лону,
не хáлайте им ве́рана,
чи ку ви сле́зам в се́лону,
млóгу щат майки да плачат,
в корем ще дете проплáка!”
Пък му Гюлсю́ме викаше:
- Бре Де́льо, бре кáвурине,
не хо́дей, Дельо, въз ре́ка,
въз ре́ка, в Голе́ма ре́ка,
под У́шувине пе́нджуре.
Леят ти куршум сребърен,
канят са да та примáжат.
Пък си й Дельо викаше:
- Гюлсю́мю, бело мóмейче,
кóга е майка рáдала,
вър Деля пушка да пукне,
вър Деля куршум да падне!
Още го дума-думаха,
чифт са куршýме пýкнали,
та са вър Деля пáднали.
Пък му Гюлсю́ме викаше:
- Бре Дельо, бре кáвурине,
имаш ли не́кво бáлничко?
- Имам и немам, Гюлсю́мю,
аднó си имам бáлничко.
Га са въз пролет извие́,
га пище́лкине засвирят,
та гáли Дельо да слуша
в си́тнана гóра зеле́на.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД