Тъ́рнала майка, тъ́рнала,
със син нах манастирън.
Кóлкону манастир набли́жат,
нах манастирън лете́ше,
кървава рóса падаше,
град и камене летеше
и върх Стояна падаше.
Майка Стояну викаше:
- Кáзувай, сине, гре́хове!
- Щу́ да ти кажа, майчице!
Га́ бе́хме луди и млади,
ходихме клети хайдуте,
нáйдахме до три девойки.
Първана права съсе́кахме,
вторана на огъ́нь клáдахме,
тре́тана с мене заве́дах,
та я отве́дах, майчице,
в си́тнана гора зале́на.
Де́но й очи́нки пáднаха –
изра́сте чърна череша.
Дено й падна снáжкана –
израсте тьъ́нка топола.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД