Но защо тази тъга в очите,
                    защо тази тъга…

Животът е неизвестна приказка
с известен за всички край
и сезоните тук са истински,
и септември никога не е май.

Ти си в тъжния край на лятото,
вдъхваш есенната мъгла
и е есенно във душата ти
както никога досега…

Всеки ден ти изглежда кратък,
облачен и студен…
Разпилян между хора някакви,
не забравяй, че имаш мен.

Между митове и предателства
недокоснати ще вървим
и, приели веднъж съдбата си,
всичко ще й простим…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ