Трагичното е не че ще сме мъртви
след някакви си там десетилетия,
а че живяхме цял живот на кея
с илюзията страшна за море…

И мислено се качвахме на всеки
от корабите, тръгнали към изгрева,
надбягвахме се весело с делфините
и в мрежите си хващахме звездите…

А всъщност никога не сме напускали
рибарската колиба на живота си,
набързо построена върху пясъка,
където се разбиваха вълните…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ