Днес се носи душата ти
като кораб в мъгла –
вятър къса платната й,
а не виждаш брега;
полудял е компасът –
няма север, ни юг,
само сляпа опасност
те причаква без звук –

на объркани чувства
от подводния праг,
от очи на предател,
от усмивка на враг…

Няма нищо случайно
в този преходен свят,
в който всичко нетрайно
се върти в кръговрат
и когато удари
отреденият час,
всичко, взето назаем,
си отива от нас…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ