Кое е онова, което рони
от нашите души парченца вечност
и ги изпълва с мрак,
и после като пепел
нехайно ги разпръсква по света?…

Ти знаеш името му,
но мълчиш
и тайно се опитваш да живееш
тъй, сякаш то е мит несъществуващ –
очите ти не смеят да го срещнат…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ