* * *
Минутите минават много тихо –
да не събудят спомените, спящи
на лунното ми рамо тази вечер,
защото ако те се разлудуват,
ще пеят и ще плачат едновременно
и току-виж звездите на небето
от любопитство почнали да капят…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
