Листопадни мъгли
като бели жени
под дърветата лягат

и се стеле една
непонятна тъга
с дъх на есенна влага…

Някой свири Шопен,
друг си мисли за мен,
зад стъклото притихнал

и в безлунния здрач
някой ражда със плач,
друг умира усмихнат…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ