Ела със мен,
когато ти е тъжно.
И скучните безкрайни коридори
ще се превърнат в сенчести алеи,
ухаещи на билки и липи…
Там някъде алеите ще свършат
и ще нагазим заедно в тревите,
където босоногите русалки
са разпилели бисерна роса…
Росата ще събираме във шепи
и ще я пием с жадните си устни,
и жаждата във нас ще се насити,
и ще търкулнем някъде тъгата,
побрана във единствена сълза.
Очите ти тогава ще се смеят…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ