Синя и прохладна е вечерта
и косите й са обсипани
със ситни капчици дъжд…
Дъжд по покривите,
дъжд по стъклата,
дъжд във душите…
Вратите зад гърбовете ни
са затворени,
ключалките – щракнати…
Ние сме пленници
на своите домове.
Но това
вече няма значение,
защото моите мечти
и твоите мечти
са свободни –
те се срещат
някъде далеч оттук
и се прегръщат,
и танцуват блус
под звуците на дъжда…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ