Цветя…

Толкова много цветя
бели жълти
лилави усмихнати
не знаеш имената им
никога няма да ги научиш
вървиш през тях
стъпкваш някои
други откъсваш
а те продължават да цъфтят
въпреки зноя и сушата
въпреки теб
с най-постоянното
непостоянство…

Тази гора
ще те надживее.

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ