- Мамо, нали Дядо Коледа съществува? –
попита синът ми, когато бе седемгодишен.
В очите му сто въпросителни плахо изплуваха
и тъмна тревога се сви на кълбо, и се гмурна във нищото…

Това е един от ония детински въпроси,
дето винаги сварват родителя неподготвен.
Истината не е една. И съвсем не е проста.
И те люшва страхът като кораб с прерязана котва…

Ние не вярваме в чудеса. Не защото ги няма –
а защото са твърде високо над нас… Или твърде далече.
Избухва за миг пред очите ни техният пламък
и потъва във мрака на времето, който е вечен…

Дядо Коледа, всъщност, е само едно от нещата,
които ни свързват с доброто на тая планета.
В него вярват поетите, влъхвите и децата…
И онази звезда, дето миг преди изгрева свети…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ