Мъжът, който пуши
на балкона отсреща,
гледа замислен
как пуши коминът
на съседната къща,
как мигове-искри
отлитат в небето
като малки вълшебни комети
и се усмихва
на нещо си свое,
какво е –
не смея да питам,
да не развалям магията –
важно е…

Утре облакът ще заплаче
на моето рамо
и всичко
ще ми разкаже…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ