“Ти си тъжна, Любов,
и премръзнала,
и нозете ти тръпнат ранени…
През трънливи пътеки си бързала,
за да стигнеш накрая при мене.

Успокой се…
Подай ми ръката си.
Довери се на моето рамо…
Подир толкова чужди обятия,
колко вяра във теб е останала?…

Усмихни се, Любов…
Над главите ни
пеят хиляди звездни камбанки…”

Един странник
върви под звездите,
прегърнал сам своята сянка…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ