* * *
Този свят е нахранен с илюзии
като малко, наивно дете…
Някой дава и другата буза.
Друг го удря.
Кръвта му тече…
А народът,
простил на палача,
спи блажено младенчески сън.
Само Господ понякога плаче…
И валят тежки капки навън.
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
