Той им говореше за любов.
И понеже не разбираха думите му,
говореше им без думи.
Изпрати им плясъка на вълните,
песента на птиците
и шепота на вятъра в листата.
Изпрати им
мълчанието на звездите
и риданието на дъжда.
Усмивката на зората,
целувката на утринната роса
и милувките на тревите.
Изпрати им радостта от живота.
Те си мислеха,
че Той им говори
за Себе си.
А Той им говореше
за любов…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ