Ние живеем в един свят, населен
с ужасяващи отломки от хора.
Те нямат мечти, нямат илюзии –
живеят, за да бъдат ограбени…
Затова, моля те,
дръж очите си широко отворени
и не забравяй, че животът е нещо повече
от борбата за хляба.

И не забравяй, че има любов –
макар и трудна понякога.
Тя е безценен човешки дар –
не е Божия милостиня…
И не можем да хвърлим миналото
в някоя стара ракла,
да продължим напред без памет –
като реки в пустинята…

Ако така вървим, ще стигнем някъде –
може да е далече…
Пясъчни замъци ще построим –
да подслоним душите си…
И ще станем поредните песъчинки
от Острова на обречените –
без милост ще ни подхвърля времето,
бягащо по вълните…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ