Беше Гергьовден…
Ден за курбани
и ставаха рано
добрите стопани,
със здравец закичваха
своите порти
и селската музика
свиреше гордо,
кънтеше гласът
на черковна камбана,
че беше Гергьовден –
ден за курбани…

А в края на селото –
там, край реката
един бе решил
да нахрани децата
от бедните схлупени
цигански къщи,
в които не стигат
пари за насъщния…

И те заприиждаха –
боси и голи,
нарамили свойте
тъги и неволи,
настръхнали, зли,
без надежда и вяра –
сираци на живата
майка България…

А беше Гергьовден –
ден за курбани
и крехкото агнешко
вреше в казана,
миришеше странно
на топла вечеря –
и нямаше утре,
и нямаше вчера…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ